България е съкровищница на историята – не само преносно, но и съвсем буквално. Под повърхността ѝ се крият безценни артефакти, останали от древните цивилизации, обитавали нашите земи – траки, славяни, прабългари и други по-слабо документирани народи. Археологическите открития в страната доказват, че тук е намерено най-старото обработено злато в света, както и множество уникални съкровища, свидетелстващи за високо ниво на култура и изкуство още в древността.
Вълчитрънското съкровище – златото в лозето
Вълчитрънското съкровище е открито през 1925 г. край село Вълчитрън, Плевенско, когато местен жител прекопавал лозето си. Той случайно намира 13 предмета с общо тегло около 12 килограма, изработени предимно от злато със сребърни и медни примеси.
Смята се, че съкровището е принадлежало на тракийски владетел и е било използвано за ритуални цели. Сред артефактите има чаши, съдове и ритуални предмети с изключително сложна изработка. Днес се съхранява в Националния исторически музей.
Съкровището от Борово – сребърна прецизност с позлата
През 1974 г. край село Борово, Русенско, тракторист случайно изравя пет сребърни съда с позлата. Въпреки че част от тях са повредени при оранта, реставраторите успяват да възстановят тяхната оригинална красота.
Съдържанието на съкровището включва ритони и купи с изображения на тракийски и гръцки божества, както и сцени от митологията. Датира се от IV век пр.н.е. и е безценно за изследването на тракийската религия и култура.
Съкровището от Летница – монети и юзда под основите на овчарник
През 1963 г. при строеж на овчарник в град Летница е открита делва, заровена с гърлото надолу, съдържаща бронзови и сребърни предмети, юзда и апликации, свързани с конна екипировка. Датира се от IV век пр.н.е.
Сред откритията има изображения на тракийски конник, сцени с животни и митологични символи. Съкровището свидетелства за богатството и военната култура на траките.
Могиланската могила – царско погребение в сърцето на Враца
В центъра на град Враца, под невзрачен хълм, се крие Могиланската могила, разкопана през 1965–1966 г. Археолозите откриват три погребения, като най-богатото – гроб №2 – вероятно принадлежи на тракйиска принцеса или царица.
В гроба са намерени колесница с няколко коня, златни диадеми, украшения и ритуални предмети с изключителна изработка. Останалите два гроба съдържат по-скромно количество злато, но са по-добре запазени, вероятно по-нови.
Панагюрското златно съкровище – шедьовърът на тракийската култура
Открито през 1949 г. от братята Дейкови край Панагюрище, това съкровище съдържа 9 съда от чисто злато с общо тегло над 6 килограма, датирани от края на IV – началото на III век пр.н.е.
Сред тях има амфори, фиали и ритони, украсени със сцени от гръцката и тракийската митология, изработени с невероятна прецизност. Съкровището се счита за върховно постижение на античното златарство.
Варненското златно съкровище – най-старото обработено злато в света
Открито през 1972 г. в Варненския халколитен некропол, това съкровище съдържа над 3 000 златни предмета, датирани около 4600 – 4200 г. пр.н.е., което го прави най-старото обработено злато на планетата.
Най-впечатляващ е гроб №43, където е погребан мъж с огромно количество злато – символ на власт и социален статус. Това откритие преобръща представите за праисторическите общества и свидетелства за съществуването на развита цивилизация край Черно море.
Рогозенското съкровище – тракийският сервиз на благородниците
Открито през 1985 г. в двора на жител на село Рогозен, Врачанско, Рогозенското съкровище е най-голямото тракийско сребърно съкровище, намирано досега. То се състои от 165 съда – канички, чаши и фиали, от сребро, някои от които са частично позлатени.
Артефактите са от V–IV век пр.н.е. и носят изображения на митични сцени, богове и орнаменти, свързани с религията и култа към мъртвите. Съкровището се съхранява в Регионалния исторически музей – Враца.
Дуванлийското съкровище – символ на тракийския военен елит
Дуванлийското съкровище е открито край село Дуванлии, Пловдивско, през 20-те години на XX век. То включва златни и сребърни накити, съдове и юзда, част от погребален инвентар на тракйиски воин или благородник, живял около V век пр.н.е.
Особено внимание привлича златна апликация с глава на грифон, както и други орнаменти с животински и митични фигури. Съкровището показва влияния както от местната тракийска култура, така и от Персия и Древна Гърция.
Златният венец от Косматка – царското достойнство на Севт III
През 2004 г. археолозите, водени от Георги Китов, откриват монументална тракийска гробница в могилата Голяма Косматка край Казанлък. В нея е погребан цар Севт III – един от последните значими тракийски владетели.
Най-забележителната находка от гробницата е златен венец с дъбови листа и жълъди. Венецът символизира царска власт и е изработен с невероятна прецизност, характерна за най-високите постижения на тракийската златарска школа.
Открити са също така бронзова глава на Севт III, златни и сребърни съдове, оръжия и панагия (ритуален медальон), които говорят за величието и богатството на владетеля. Днес венецът и останалите предмети могат да се видят в Историческия музей – Казанлък, където продължава изследването на долината, наречена неслучайно Долината на тракийските царе.
Българското злато – не само история, но и културна гордост
Ако сте почитатели на златото и древната история, няма по-добро място от България за археологическо пътешествие. В музеите на София, Пловдив, Варна, Враца и Панагюрище може да видите оригиналите на най-великите съкровища, открити в Европа.
Планирайте своята семейна ваканция с посещение на българските археологически музеи и исторически забележителности. Проверете оферти за хотели с отстъпка и се потопете в златното минало на България – пътуване, което ще остави незабравим спомен.
